Лука 4

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; (Мт 4:1; Мк 1:12)2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.4 А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. (Вт 8:3; Мт 4:4)5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8 Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;10 защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; (Пс 90:11; Мт 4:6)11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.12 Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. (Мт 4:7)13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.14 И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. (Мт 4:12; Мк 1:14; Йн 4:43)15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.16 И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. (Мт 13:54; Мк 6:1)17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:18 „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, (Ис 61:1)19 да проповядвам благоприятната Господня година“,20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; (3 Цар 17:10; Як 5:17)26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;27 тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.30 Но Той премина посред тях и си отиде,31 и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. (Мт 4:13; Мк 1:21)32 И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 2:47)33 В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: (Мк 1:23)34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.38 След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.40 А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. (Мт 8:16; Мк 1:32)41 Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. (Мк 1:34; Мк 3:12)42 А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.43 Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. (Мк 1:38)44 И проповядваше в синагогите галилейски.

Лука 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, (Мт 4:1; Мк 1:12; Лк 2:27; Лк 4:14)2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня. (Изх 34:28; 3 Цар 19:8)3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.4 А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.“ (Вт 8:3; Мт 4:4)5 Тогава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:6 На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. (Йн 12:31; Йн 14:30; Отк 13:2; Отк 13:7)7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)8 А Исус му отговори: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“9 Тогава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу; (Мт 4:5)10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят; (Пс 91:11; Пс 91:12; Мт 4:6)11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си.“12 А Исус му отговори: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Вт 6:16; Мт 4:7)13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. (Йн 14:30; Евр 4:15)14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. (Мт 4:12; Мк 1:14; Лк 4:1; Йн 4:43; Д А 10:37)15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха.16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. (Мт 2:23; Мт 13:54; Мк 6:1; Д А 13:14; Д А 17:2)17 Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:18 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, (Ис 61:1; Ис 61:2)19 да проглася благоприятната Господня година.“20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.21 Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас[1].22 И всички говореха добри неща[2] за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син? (Пс 45:2; Мт 13:54; Мк 6:2; Лк 2:47; Йн 6:42)23 А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място. (Мт 4:13; Мт 11:23; Мт 13:54; Мк 6:1)24 И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25 А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; (3 Цар 17:9; 3 Цар 17:10; 3 Цар 18:1; Як 5:17)26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.27 Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28 Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.30 Но Той мина между тях и си отиде. (Йн 8:59; Йн 10:39)31 И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота; (Мт 4:13; Мк 1:21)32 и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. (Мт 7:28; Мт 7:29; Мк 1:22; Лк 2:47; Тит 2:15)33 А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: (Мк 1:23)34 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога. (Дан 9:24; Лк 1:35; Лк 4:41)35 Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места.38 И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели. (Мт 8:16; Мк 1:32)41 Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. (Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 3:11; Мк 3:12; Лк 4:34; Лк 4:35)42 И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях. (Мк 1:35)43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен. (Мк 1:38)44 И проповядваше в Галилейските синагоги. (Мк 1:39)