от Bulgarian Bible Society1От това Иона се силно огорчи и възнегодува.2И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. (Изх 34:6; Пс 85:5; Йоил 2:13; Наум 1:3)3И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея. (3 Цар 19:4; Йов 3:20)4И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?5И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.6И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.7И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.8А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“. (Пс 120:6; Як 1:11; Отк 16:8)9И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.10Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.11Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“ (Бит 18:26; Ез 18:23; Евр 5:13)
1А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.2И се помоли на ГОСПОДА: О, ГОСПОДИ, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. (Изх 34:6; Пс 86:5; Йоил 2:13; Йона 1:3)3Затова, моля Ти се, ГОСПОДИ, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея. (3 Цар 19:4; Йона 4:8)4А ГОСПОД каза: Правилно ли е да негодуваш?5Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.6И ГОСПОД Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.7А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.8Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея. (Йона 4:3)9А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.10Тогава ГОСПОД каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.11А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата освен многото добитък? (Вт 1:39; Пс 36:6; Пс 145:9; Йона 1:2; Йона 3:2; Йона 3:3)