от Bulgarian Bible Society1Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава, (Йн 3:26)2– макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –3остави Иудея и отиде пак в Галилея.4А трябваше да мине Той през Самария.5И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. (Бит 33:19; Бит 48:22; И Н 24:32)6Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.7Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) (4 Цар 17:24; Лк 9:53)10Иисус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. (Ис 12:3; Ис 44:3; Зах 14:8)11Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?13Иисус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.15Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.16Иисус и казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.17Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус и казва: добре каза, че мъж нямаш;18защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.19Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. (Вт 12:6; Вт 16:6; 3 Цар 9:3)21Иисус и казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.22Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. (Бит 12:3; 4 Цар 17:29; Ис 2:3; Рим 9:5)23Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.24Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (2 Кор 3:17; Фил 3:3)25Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.26Иисус и казва: Аз съм, Който говоря с тебе.27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?28Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:29дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?30Тогава те излязоха из града и идеха към Него.31Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!32Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.33Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?34Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.35Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. (Мт 9:37; Лк 10:2)36Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.37Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.38Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.39И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.40Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.41И още по-много народ повярва поради словото Му.42А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.43А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. (Мт 4:12; Мк 1:14)44Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.46И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. (Йн 2:11)47Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.48А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.49Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.50Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.51Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.52А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.53Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
1А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Йн 3:22; Йн 3:26)2не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4И трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Бит 33:19; Бит 48:22; И Н 24:32)6Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (4 Цар 17:24; Лк 9:52; Лк 9:53; Д А 10:28)10Исус и отговори: Ако знаеше Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Ис 12:3; Ис 44:3; Ер 2:13; Зах 13:1; Зах 14:8)11Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Йн 6:35; Йн 6:58; Йн 7:38)15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Йн 6:34; Йн 17:2; Йн 17:3; Рим 6:23; 1 Йн 5:20)16Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Лк 7:16; Лк 24:19; Йн 6:14; Йн 7:40)20Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (Вт 12:6; Вт 12:11; Вт 16:6; Съд 9:7; 3 Цар 9:3; 2 Лет 7:12)21Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Мал 1:11; 1 Тим 2:8)22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Бит 12:3; 4 Цар 17:29; Ис 2:3; Лк 24:47; Рим 9:4; Рим 9:5)23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Йн 1:17; Фил 3:3)24Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2 Кор 3:17; Фил 3:3)25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Йн 4:29; Йн 4:30)26Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месия. (Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 14:61; Мк 14:62; Йн 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Йн 4:25)30Те излязоха от града и отиваха при Него.31В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Йов 23:12; Йн 6:38)35Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Мт 9:37; Лк 10:2)36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Дан 12:3)37Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Йн 17:8; 1 Йн 4:14)
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Мт 4:12; Мт 8:5; Мк 1:14; Лк 7:1)44Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (Вт 16:16; Йн 2:23; Йн 3:2)46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Йн 2:1; Йн 2:11)47Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1 Кор 1:22)49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.