от Bulgarian Bible Society1Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. (Мт 26:2; Мк 14:1)2И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,3Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18)4стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; (Лк 17:8; Лк 22:27)5после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.6Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?7Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.8Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.9Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.10Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. (Йн 15:3)11Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.12А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. (1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.15Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.16Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.18Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“. (Пс 40:10; Д А 1:16)19Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз. (Йн 14:29)20Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Лк 10:16)21Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:21; Мк 14:18; Лк 22:21)22Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.23А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. (Йн 21:20)24Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.25Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?26Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.27И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.28Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.29А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.30Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.31Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. (Йн 12:23)32Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.33Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. (Йн 7:34; Йн 8:21)34Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. (Йн 15:12; 1 Сол 4:9; 1 Йн 3:11)35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.36Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.37Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.38Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Мк 14:30; Лк 22:34)
1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мт 26:2; Мт 26:17; Мк 14:1; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Йн 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 8:42; Йн 16:28; Йн 17:2; Д А 2:36; 1 Кор 15:27; Евр 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Фил 2:7; Фил 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мт 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Йн 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Йн 3:5; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Йн 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Йн 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1 Пет 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мт 11:29; Фил 2:5; 1 Пет 2:21; 1 Йн 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Як 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мт 26:23; Йн 13:21; Д А 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Йн 14:29; Йн 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Мт 25:40; Лк 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:20; Мт 26:21; Мк 14:17; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17; 1 Йн 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Йн 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Йн 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мт 26:31; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 21:18; 2 Пет 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)