от Bulgarian Bible Society1Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен; (4 Цар 19:1)2и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и стареите от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов.3И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане. (4 Цар 19:3; Ос 13:13)4Може би, Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, които са още живи.5И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.6И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.7Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.8Тогава Рабсак се върна и намери асирийския цар да воюва против Ливна; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис.9И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки: (4 Цар 19:9)10тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Иерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски.11Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш?12Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар?13Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива? (Ис 36:19)14И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне; (4 Цар 19:14)15и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза:16Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята. (Пс 79:2; Ис 42:5; Д А 4:24)17Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог.18Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им19и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха.20И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог. (2 Лет 20:12)21И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, – (4 Цар 19:20)22ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.23Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.24Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина; (Ер 22:27)25и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски. (4 Цар 19:24)26Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?27И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило. (Пс 36:2; Пс 128:6)28Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш – Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене. (Ер 48:30)29За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.30И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година – самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.31И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе, (Ез 12:16; Ам 2:9)32защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина – спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота. (4 Цар 19:31; Ис 9:7)33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: (4 Цар 19:32)34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“ (4 Цар 20:6)36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички – мъртви тела. (4 Цар 19:35; 2 Лет 32:21; Ис 10:12; 1 Мак 7:41; 2 Мак 8:19; 2 Мак 15:22; Сир 48:24)37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан. (Тов 1:21)
1А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. (4 Цар 19:1)2И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.3Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.4Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.5И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.6Исая им каза: Така кажете на господаря си – така казва ГОСПОД: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.7Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.8И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.9А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:10Така говорете на юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.11Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?12Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?13Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? (Ер 49:23)14А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в ГОСПОДНИЯ дом и го разгъна пред ГОСПОДА.15И Езекия се помоли пред ГОСПОДА:16ГОСПОДИ на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.17Приклони, ГОСПОДИ, ухото Си и чуй; отвори, ГОСПОДИ, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог. (Дан 9:18)18Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;19и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.20И така, сега, ГОСПОДИ, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си ГОСПОД, единственият Бог.21Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.22Ето словото, което ГОСПОД изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.23Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израилев.24Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил.25Аз изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет[1].26Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.27Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло, преди да изкласи стъбло;28но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене.29Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл. (Ис 30:28; Ез 38:4)30И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година – това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.31И оцелялото от юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.32Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Силите ще извърши това. (4 Цар 9:31; Ис 9:7)33Затова така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила;34по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва ГОСПОД;35защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. (4 Цар 20:6; Ис 38:6)36Тогава излезе ангел ГОСПОДЕН и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. (4 Цар 19:35)37И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.38А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.