от Bulgarian Bible Society1Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, – хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, (И Н 3:10)2събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля.3Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай, (2 Цар 2:12; 3 Цар 3:4)4употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино;5и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им – вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).6Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз. (И Н 5:9)7А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз? (Изх 23:32; Вт 7:2)8Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли?9Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет,10и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Иордан, на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея). (Чис 21:24)11(Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: „ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз“.12Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал;13и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.14Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха. (Изх 25:22; Чис 27:21; 1 Цар 23:9)15Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.16А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях;17защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим. (И Н 18:25; 1 Лет 2:50)18(Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците. (И Н 11:19)19Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях;20а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме. (2 Цар 21:1; 3 Цар 9:21)21И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците.22Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: „ние сме много далеч от вас“, когато вие сте живеели близо до нас?23затова да сте проклети! вечно вие ще бъдете роби, ще сечете дърва и ще носите вода за (мене и за) дома на моя Бог! (Неем 10:28)24Те отговориха на Иисуса и казаха: дошло бе до ушите на твоите роби, че Господ, Бог твой, е заповядал на Своя раб Моисея, да ви даде цялата земя и да погуби (нас и) всички жители на тая земя пред лицето ви; затова ние се много бояхме да не ни вземете живота, и извършихме това; (Вт 7:2)25сега ето, ние сме в твоя ръка: както ти се стори за по-добре и по-справедливо да постъпиш с нас, тъй и постъпи.26И постъпи той с тях тъй: избави ги от ръцете на синовете Израилеви, и те не ги погубиха; (И Н 11:19)27и в оня ден Иисус нареди, те да секат дърва и да носят вода за (цялото) общество и за жертвеника Господен; (поради това гаваонци станаха дървари и водари за жертвеника Божий) дори и доднес, на мястото, което и да избере (Господ). (1 Лет 9:2; 2 Лет 2:18; Езд 8:20)
1А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, (Изх 3:17; Изх 23:23; Чис 34:6)2се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. (Пс 83:3; Пс 83:5)3А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, (И Н 6:27; И Н 10:2; 2 Цар 21:1; 2 Цар 21:2)4постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;5обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.6Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на израилските мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. (И Н 5:10)7Но израилските мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? (Изх 23:32; Вт 7:2; Вт 20:16; И Н 11:19; Съд 2:2)8Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? (Вт 20:11; 4 Цар 10:5)9А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, (Изх 15:14; Вт 20:15)10и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. (Чис 21:24; Чис 21:33)11Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.12Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.13Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.14Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. (Чис 27:21; Съд 1:1; 1 Цар 22:10; 1 Цар 23:10; 1 Цар 23:11; 1 Цар 30:8; 2 Цар 2:1; 2 Цар 5:19; Ис 30:1; Ис 30:2)15Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. (И Н 11:19; 2 Цар 21:2)16А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.17Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. (И Н 18:25; И Н 18:26; И Н 18:28; Езд 2:25)18Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. (Пс 15:4; Екл 5:2)19Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.20Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. (2 Цар 21:1; 2 Цар 21:2; 2 Цар 21:6; Ез 17:13; Ез 17:15; Ез 17:18; Ез 17:19; Зах 5:3; Зах 5:4; Мал 3:5)21Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. (Вт 29:11; И Н 9:15)22Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? (И Н 9:6; И Н 9:9; И Н 9:16)23Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. (Бит 9:25; И Н 9:21; И Н 9:27)24А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. (Изх 15:14; Изх 23:32; Вт 7:1; Вт 7:2)25Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. (Бит 16:6)26И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.27Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес. (Вт 12:5; И Н 9:21; И Н 9:23)