от Bulgarian Bible Society1Ето какво получиха за дял синовете Израилеви в Ханаанската земя и какво им поделиха на дялове свещеник Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците в колената на синовете Израилеви; (Чис 34:2; Чис 34:17)2на деветте колена и на полуколяното (Манасиево), те деляха по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея, (Чис 34:13; Д А 13:19)3защото на двете колена и на полуколяното (Манасиево) Моисей даде дял отвъд Иордан; а на левитите не даде дял между тях, (Чис 18:20; Чис 32:33; Вт 3:12; Вт 10:9; И Н 13:14)4понеже от Иосифовите синове произлязоха две колена: Манасиево и Ефремово; поради това те и не дадоха на левитите част в земята, (а само) градове за живеене с техните околини за добитъка им и за дру ги техни потреби. (Чис 35:3)5Както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви, когато деляха на дялове земята. (Чис 34:16)6Иудините синове дойдоха в Галгал при Иисуса. И рече му кенезеецът Халев, Иефониев син: ти знаеш, що говори Господ на Моисея, човека Божий, за мене и за тебе в Кадес-Варни; (Чис 14:24)7аз бях на четирийсет години, когато Моисей, раб Господен, ме праща от Кадес-Варни да обгледам земята, и му донесох за отговор, каквото ми беше на сърце; (Чис 13:7; Чис 13:17)8братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, но аз точно следвах по Господа, моя Бог; (Чис 13:31; Чис 13:33; Чис 14:6)9и кле се Моисей оня ден, думайки: „земята, по която е ходила ногата ти, ще бъде дял за тебе и за децата ти навеки, понеже ти следва точно по Господа, моя Бог“; (И Н 1:3)10и тъй, ето, Господ ме запази жив, както бе говорил; четирийсет и пет години вече се минаха, откогато Господ бе казал на Моисея тия думи, и Израил ходи по пустинята; сега, ето, аз съм на осемдесет и пет години;11но и сега съм толкова крепък, както и тогава, когато ме праща Моисей; колкото сила имах тогава, толкова имам и сега, да воювам, влизам и излизам; (Вт 34:7; Сир 46:11)12затова, дай ми тая планина, за която бе говорил Господ оня ден; понеже ти чу оня ден, че там (живеят) Енаковите синове, и те имат градове големи и укрепени; може би, Господ (ще бъде) с мене, и аз ще ги изгоня, както е говорил Господ.13Иисус го благослови и даде Хеврон за дял на Иефониевия син Халева (кенезеец). (Чис 14:24; Съд 1:20; 1 Мак 2:56)14Тъй Хеврон остана и доднес за дял на Иефониевия син Халева, кенезеец, задето следва точно (заповедта) на Господа, Бога Израилев.15Името на Хеврон по-преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един едър човек между синовете Енакови. Тъй земята се успокои от война. (И Н 15:13)
1А ето наследството, което израилтяните взеха в ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (Чис 34:17; Чис 34:18)2С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей. (Чис 26:55; Чис 33:54; Чис 34:13)3Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях. (И Н 13:8; И Н 13:32; И Н 13:33)4Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им. (Бит 48:5; 1 Лет 5:1; 1 Лет 5:2)5Както ГОСПОД беше заповядал на Моисей, така направиха израилтяните, като разделиха земята. (Чис 35:2; И Н 21:2)6В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил ГОСПОД на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни. (Чис 13:26; Чис 14:24; Чис 14:30; Чис 32:12; Вт 1:36; Вт 1:38; И Н 15:17)7Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял. (Чис 13:6; Чис 14:6)8Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно ГОСПОДА, моя Бог. (Чис 13:31; Чис 13:32; Чис 14:24; Вт 1:28)9Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог. (Чис 13:32; Чис 14:23; Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 1:3)10И така, ГОСПОД ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто ГОСПОД говори това на Моисей, когато Израил се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години. (Чис 14:30)11Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега – да воювам, да излизам и да влизам. (Вт 31:2; Вт 34:7)12И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която ГОСПОД каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано ГОСПОД бъде с мен и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза. (Чис 13:28; Чис 13:33; И Н 15:14; Съд 1:20; Пс 18:31; Пс 18:34; Пс 60:12; Рим 8:31)13Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство. (И Н 10:37; И Н 15:13; И Н 21:11; И Н 21:12; И Н 22:6; Съд 1:20; 1 Лет 6:55; 1 Лет 6:56)14Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно ГОСПОДА, Израилевия Бог. (И Н 14:8; И Н 14:9; И Н 21:12)15Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война. (Бит 23:2; И Н 11:23; И Н 15:13)