от Bulgarian Bible Society1И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; (Изх 5:1; Изх 7:16; Изх 10:3)2защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,3ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци – страшен мор ще настане. (Вт 2:15; Пс 77:50)4И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.5И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.6И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.7Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа. (Изх 7:14; Изх 8:15; Изх 8:32)8И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му); (Изх 7:8)9и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.10Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.11И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни. (Прем 17:7)12Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея. (Изх 4:21; Изх 8:15)13И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;14защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;15понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:16но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя. (Рим 9:17)17Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, –18но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.19Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.20Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибра ха бързо слугите си и стадата си в къщите;21а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.22И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.23И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя; (Пс 77:47; Пс 104:32; Прем 16:16; Прем 19:19)24беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.25И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).26Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.27И прати фараонът, та повика Моисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. (Изх 10:16; П Ер 1:18)28Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.29Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня; (Пс 23:1)30но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.31Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;32пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.33Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.34Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.35Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.
Изход 9
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Изх 8:1)2Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш, (Изх 8:2)3ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор. (Изх 7:4)4И ГОСПОД ще постави преграда между израилския и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре. (Изх 8:22)5И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.6На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. (Пс 78:50)7Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа. (Изх 7:14; Изх 8:32)8Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;9и пепелта ще стане прах по цялата египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи по цялата египетска земя. (Отк 16:2)10И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните. (Вт 28:27)11А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление. (Изх 8:18; Изх 8:19; 2 Тим 3:9)12Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей. (Изх 4:21)13След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Изх 8:20)14Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. (Изх 8:10)15Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята. (Изх 3:20)16Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. (Изх 14:17; Пр 16:4; Рим 9:17; 1 Пет 2:9)17Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?18Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.19И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.20И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;21а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето.22Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата египетска земя. (Отк 16:21)23Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по египетската земя. (И Н 10:11; Пс 18:13; Пс 78:47; Пс 105:32; Пс 148:8; Ис 30:30; Ез 38:22; Отк 8:7)24Така имаше град и огън, размесен с града – град, много тежък, небивал в цялата египетска земя, откакто е заживял там народ.25В цялата египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето. (Пс 105:33)26Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град. (Изх 8:22; Изх 9:4; Изх 9:6; Изх 10:23; Изх 11:7; Изх 12:13; Ис 32:18; Ис 32:19)27Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви. (Изх 10:16; 2 Лет 12:6; Пс 129:4; Пс 145:17; П Ер 1:18; Дан 9:14)28Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете. (Изх 8:8; Изх 8:28; Изх 10:17; Д А 8:24)29А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН. (3 Цар 8:22; 3 Цар 8:38; Пс 24:1; Пс 143:6; Ис 1:15; 1 Кор 10:26; 1 Кор 10:28)30Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога. (Ис 26:10)31(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе; (Рут 1:22; Рут 2:23)32но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)33И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. (Изх 8:12; Изх 9:29)34Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.35Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей. (Изх 4:21)