от Bulgarian Bible Society1В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:2вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия – до днес; (Ер 30:2; Ер 51:60)3може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им. (Ер 26:3; Ез 12:3)4И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил. (Ер 45:1)5Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: „аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;6затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;7може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ“. (Вар 1:5)8Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.9В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.10И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен. (Ер 26:10)11Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,12и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;13и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.14Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: „вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди“. И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.15Те му казаха: „седни и прочети ни гласно“. И Варух им прочете гласно.16Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: „ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи“.17И попитаха Варуха: „а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?“18И отговори им Варух: „той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък“.19Тогава князете рекоха на Варуха: „иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте“.20И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.21Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.22Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него – мангал с огън.23Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала. (2 Лет 36:16)24И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.25Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.26И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.27И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:28„вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;29а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: „бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък“, – (Ер 32:43; Ер 33:10)30затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ; (Ер 22:19)31и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха“.32И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
1В четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. (Ис 8:1; Ер 25:3; Ер 25:15; Ер 30:2; Ез 2:9; Зах 5:1)3Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. (Ер 18:8; Ер 26:3; Ер 36:7; Йона 3:8)4Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. (Ер 32:12; Ер 45:1)5А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;6затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. (Лев 16:29; Лев 23:27; Д А 27:9)7Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. (Ер 36:3)8Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.9И в петата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.10Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. (Ер 26:10)11А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,12слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делая, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.13Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.14Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.15Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.16А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.17И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?18А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.19Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.20После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.21И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.22Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. (Ам 3:15)23След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.24И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. (4 Цар 22:11; Ис 36:22; Ис 37:1)25При това когато Елнатан, Делая и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.26Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серая, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.27И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:28Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори;29а на юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?30Затова така казва ГОСПОД на юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. (Ер 22:19; Ер 22:30)31Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.32И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.