от Bulgarian Bible Society1Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи, (1 Лет 24:14; Езд 2:37)2той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен. (Ер 37:15; Евр 11:36)3Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор[1] те нарече Господ, а Магор Мисавив[2].4Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази. (Ер 21:7)5И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон. (Ер 5:13)6И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!7Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене. (Ер 1:5; Ер 1:8; Ер 6:10)8Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.9И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах. (Йов 32:18; Лк 24:32; 1 Кор 9:16)10Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.11Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена. (Ер 17:18; Ер 23:40)12Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си. (Ер 11:20)13Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.14Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! (Йов 3:3)15Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал.16И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне – ридание, (Бит 19:24)17задето ме не уби в самата утроба – тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата и да останеше вечно бременна.18За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие? (Йов 3:11)
1А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща. (1 Лет 24:14)2Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом.3А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив[1].4Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.5При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон. (4 Цар 20:17; 4 Цар 24:12; 4 Цар 25:13; Ер 3:24)6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. (Ер 14:13; Ер 14:14; Ер 28:15)
Съдбата на пророка
7ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; (Ер 1:6; Ер 1:7; П Ер 3:14)8защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден. (Ер 6:7)9Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. (Йов 32:18; Йов 32:19; Пс 39:8; Д А 18:5)10Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим. (Йов 19:19; Пс 31:18; Пс 41:9; Пс 55:13; Пс 55:14; Лк 11:53; Лк 11:54)11Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. (Ер 1:8; Ер 1:19; Ер 15:20; Ер 17:18; Ер 23:40)12Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си. (Пс 54:7; Пс 59:10; Ер 11:20; Ер 17:10)13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите. (Пс 35:9; Пс 35:10; Пс 109:30; Пс 109:31)14Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми; (Йов 3:3; Ер 15:10)15проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете – и с това се зарадва много;16и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога; (Бит 19:25; Ер 18:22)17защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна. (Йов 3:10; Йов 3:11)18Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?! (Йов 3:20; П Ер 3:1)