от Bulgarian Bible Society1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. (Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; Евр 13:18)2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. (Лев 19:35; Вт 17:10; Мт 23:27)4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. (Изх 22:28)6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! (Д А 24:21; Фил 3:5)7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. (Мт 22:23; Мк 12:18; Лк 20:27)9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. (Д А 25:25)10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. (Д А 18:9; Д А 19:21)12А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.13Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.14Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.15Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.16Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.17А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.19Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?20А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.21Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.22Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.23След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;24пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.25Написа и писмо с това съдържание:26Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.27Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. (Д А 21:32)28И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им (Д А 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. (Д А 25:19)30И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!31И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.32А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.33Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.34Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:35ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова. (Д А 24:1; Д А 25:16)
Деяния 23
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1И Павел насочи поглед към синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; 2 Тим 1:3; Евр 13:18)2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (3 Цар 22:24; Ер 20:2; Йн 18:22)3Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! (Лев 19:35; Вт 17:10; Вт 25:1; Вт 25:2; Мт 23:27; Йн 7:51)4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ (Изх 22:28; Екл 10:20; 2 Пет 2:10; Юда 1:8)6А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. (Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:5; Д А 26:6; Д А 28:20; Фил 3:5)7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (Мт 22:23; Мк 12:18; Лк 20:27)9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? (Д А 5:39; Д А 22:7; Д А 22:17; Д А 22:18; Д А 25:25; Д А 26:31)10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23; Д А 27:24)
Заговорът срещу Павел
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. (Д А 23:21; Д А 23:30; Д А 25:3)13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15А сега вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.16Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му. (Д А 23:12)21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.22И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.24Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. (Д А 21:32; Д А 21:33; Д А 24:7)28И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния синедрион; (Д А 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. (Д А 18:15; Д А 25:19; Д А 26:31)30И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве. (Д А 24:8; Д А 24:20; Д А 25:5)31И така, войниците, според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.34А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза: (Д А 21:39)35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. (Мт 27:27; Д А 24:1; Д А 24:10; Д А 25:16)