от Bulgarian Bible Society1А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;2и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.3След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.4И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим. (Д А 20:23)5А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме. (Д А 20:36)6И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.7А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.8А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. (Д А 6:5)9Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. (Д А 2:17)10Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, (Д А 11:28)11и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. (Д А 20:23; Д А 24:27; Д А 26:29; Еф 6:20; Фил 1:13; 2 Тим 2:9; Евр 10:34)12Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.13Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. (Д А 20:24)14А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня! (Мт 6:10)15След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.16С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.17Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.18На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.19И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.20А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. (Д А 22:3; Рим 10:2)21А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.22И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.23Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.24Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. (Чис 6:18; Д А 18:18)25А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. (Д А 15:20)26Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.27А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,28викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. (Д А 24:6)29Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.30Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. (Д А 26:21)31И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;32а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;33тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил? (Д А 20:23)34От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.35А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;36защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!37Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?38та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници! (Д А 5:36)39А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа. (Д А 22:3)40А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:
1А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.3А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.4И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим. (Д А 20:23; Д А 21:12)5Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме. (Д А 20:36)6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.8А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Д А 6:5; Д А 8:26; Д А 8:40; Еф 4:11; 2 Тим 4:5)9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. (Йоил 2:28; Д А 2:17; Д А 2:18)10И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. (Д А 11:26; Д А 11:28)11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. (Д А 20:23; Д А 21:33; Д А 24:27; Д А 26:29; Еф 6:20; Фил 1:13; 2 Тим 2:9; Евр 10:34)12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. (Д А 20:24)14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля. (Мт 6:10; Мт 26:42; Лк 11:2; Лк 22:42)15И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.16С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Апостол Павел при Яков
17И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. (Д А 15:4)18А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери. (Д А 15:13; Гал 1:19; Гал 2:9)19И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. (Д А 1:17; Д А 15:4; Д А 15:12; Д А 20:24; Рим 15:18; Рим 15:19)20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. (Д А 22:3; Рим 10:2; Гал 1:14)21А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.22И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;24вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. (Чис 6:2; Чис 6:13; Чис 6:18; Д А 18:18)25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство. (Д А 15:20; Д А 15:29)26Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. (Чис 6:13; Д А 24:18)
Залавянето на Павел
27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: (Д А 24:18; Д А 26:21)28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. (Д А 24:5; Д А 24:6)29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) (Д А 20:4)30И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. (Д А 26:21)31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.32И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. (Д А 23:27; Д А 24:7)33Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. (Д А 20:23; Д А 21:11)34А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.35А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,36защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го! (Лк 23:18; Йн 19:15; Д А 22:22)37И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?38Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? (Д А 5:36)39А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. (Д А 9:11; Д А 22:3)40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: (Д А 12:17)