от Bulgarian Bible Society1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, (Д А 18:21)2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии. (Йн 7:39)3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. (Мт 3:11; Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:26; Д А 1:5)5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. (Д А 8:17)7Всички бяха около дванайсет души.8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.9Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.10Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса. (2 Тим 1:15)11А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови, (Мк 16:20; Йн 14:12)12тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.13Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.14Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.15А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? (Мк 1:24; Мк 1:34)16И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.17Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.18И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. (Мт 3:6)19А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.20Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне. (Ис 55:11; Д А 6:7; Д А 12:24)21А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим. (Д А 28:14; Рим 1:11)22И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.23В онова време биде голям смут за пътя Господен:24някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,25като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;26а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. (Изх 20:3; Лев 19:4; Вт 5:8; Пс 96:7; Ис 40:18; Ер 10:3; Ав 2:18)27Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.28Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!29И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището. (Д А 16:19; Д А 20:4; Кол 4:10)30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.31Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.32И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.33По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа. (1 Тим 1:20; 2 Тим 4:14)34Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!35А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?36Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.37А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.38Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.39Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.40Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. (Д А 18:21; 1 Кор 1:12; 1 Кор 3:5; 1 Кор 3:6)2И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. (1 Цар 3:7; Йн 7:39; Д А 8:16)3И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. (Д А 18:25)4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. (Мт 3:11; Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:15; Йн 1:26; Йн 1:27; Йн 1:30; Д А 1:5; Д А 11:16; Д А 13:24; Д А 13:25)5И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. (Д А 8:16)6И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. (Д А 2:4; Д А 6:6; Д А 8:17; Д А 10:46)7А те всички бяха около дванадесет мъже.8И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство. (Д А 1:3; Д А 17:2; Д А 18:4; Д А 28:2)9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана. (Д А 9:2; Д А 19:23; Д А 22:4; Д А 24:14; 2 Тим 1:15; 2 Пет 2:2; Юда 1:10)10И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. (Д А 20:31; 2 Тим 1:15)
Синовете на Скева
11При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; (Мк 16:20; Д А 14:3; Д А 14:12)12дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях. (4 Цар 4:29; Д А 5:15)13А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва. (Мт 12:27; Мк 9:38; Лк 9:49)14И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.15Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте? (Мк 1:24; Мк 1:34)16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.17И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше. (Лк 1:65; Лк 7:16; Д А 2:43; Д А 5:5; Д А 5:11)18И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си. (Мт 3:6)19Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.20Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие. (Ис 55:11; Д А 6:7; Д А 12:24)
Размириците в Ефес
21И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим. (Д А 20:22; Д А 23:11; Д А 28:14; Рим 1:11; Рим 15:24; Гал 2:1)22И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия. (Д А 13:5; Рим 16:23; 2 Тим 4:20)23А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път. (Д А 9:2; 2 Кор 1:8)24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите, (Д А 16:16; Д А 16:19)25като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. (Изх 20:3; Лев 19:4; Вт 5:8; Пс 97:7; Пс 115:4; Ис 40:18; Ис 44:10; Ер 10:3; Ав 2:18)27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.28Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!29И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра. (Д А 16:19; Д А 20:4; Д А 27:2; Рим 16:23; 1 Кор 1:14; Кол 4:10; Флм 1:24)30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.31Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.32И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.33А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа. (Д А 12:17; 1 Тим 1:20; 2 Тим 4:14)34Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!35Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?36И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.37Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.38И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[1] събрание.40Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.41И като каза това, разпусна събранието.