от Bulgarian Bible Society1След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).2Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.3И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме (Бит 28:13)4и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение. (Бит 13:16; Бит 35:11; Бит 41:52)5И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои; (Бит 41:50)6а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.7Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем. (Бит 35:19)8И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?9Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя. (Бит 27:4; Бит 33:5)10А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна. (Бит 27:1; 1 Цар 3:2; 1 Цар 4:15)11И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.12Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.13След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.14Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден. (Мт 19:15; Евр 11:21)15И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,16Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята. (Бит 31:29)17И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,18и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.19Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ. (Вт 33:16)20И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия. (Вт 33:17; Рут 4:11; Ер 31:20)21Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;22аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си. (И Н 24:32; Йн 4:5)
1След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.2И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.3Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза: (Бит 28:13; Бит 28:19; Бит 35:6; Бит 35:9)4Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание. (Бит 17:8)5И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон. (Бит 41:50; Бит 46:20; И Н 13:7; И Н 14:4)6А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.7А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем). (Бит 35:9; Бит 35:16; Бит 35:19)8И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?9А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. (Бит 27:4; Бит 33:5)10А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна. (Бит 27:1; Бит 27:27)11И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти. (Бит 45:26)12А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.13После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.14А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният). (Бит 48:19)15И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден; (Бит 17:1; Бит 24:40; Евр 11:21)16ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята. (Бит 28:15; Бит 31:11; Бит 31:13; Бит 31:24; Пс 34:22; Пс 121:7; Ам 9:12; Д А 15:17)17Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава, (Бит 48:14)18и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.19Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи. (Бит 48:14; Чис 1:33; Чис 1:35; Чис 2:19; Чис 2:21; Вт 33:17; Отк 7:6; Отк 7:8)20И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия. (Рут 4:11; Рут 4:12)21След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви. (Бит 46:4; Бит 50:24)22Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си. (Бит 15:16; Бит 34:28; И Н 17:14; И Н 24:32; 1 Лет 5:2; Йн 4:5)