от Bulgarian Bible Society1Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. (Бит 28:13)2И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си; (Бит 31:19; Еф 4:22; Кол 3:9)3да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.4И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.) (И Н 24:26; Съд 9:6)5Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове. (Изх 23:27; 1 Цар 14:15)6И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него, (Бит 12:8; Бит 28:19)7и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава). (Бит 28:13)8И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб. (1 Лет 10:12)9И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;10и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил. (Бит 32:28)11Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат; (Бит 1:28; Бит 17:1; Бит 17:6)12земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя. (Бит 12:7)13И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори. (Бит 17:22)14И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей; (Бит 28:18)15и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил. (Бит 28:19)16И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.17А когато се тя мъчеше при раждането, бабата и рече: не бой се, защото и това ти е син. (1 Цар 4:20)18И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.19И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем. (Бит 48:7)20Иаков въздигна над гроба и паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес. (1 Цар 10:2; 1 Мак 13:27)21И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер. (Мих 4:8)22Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина. (Бит 49:4)23Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. (Бит 46:8; Изх 1:2)24Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. (Бит 30:23)25Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. (Бит 30:5)26Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия. (Бит 30:9)27И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак. (Бит 14:13; Бит 23:2)28А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.29И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков. (Бит 25:9)
1След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. (Бит 27:43; Бит 28:13; Бит 28:19)2Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; (Бит 18:19; Бит 31:19; Бит 31:34; Изх 19:10; И Н 24:2; И Н 24:15; И Н 24:23; 1 Цар 7:3)3и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. (Бит 28:20; Бит 31:3; Бит 31:42; Бит 32:7; Бит 32:24; Пс 107:6)4И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. (И Н 24:26; Съд 9:6; Ос 2:13)5След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове. (Изх 15:16; Изх 23:27; Изх 34:24; Вт 11:25; И Н 2:9; И Н 5:1; 1 Цар 14:15; 2 Лет 14:14)6И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него. (Бит 28:19; Бит 28:22)7И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[1], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог. (Бит 28:13; Екл 5:4)8По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[2]. (Бит 24:59)9И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови. (Ос 12:4)10Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил. (Бит 17:5; Бит 32:28)11Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти; (Бит 17:1; Бит 17:5; Бит 17:6; Бит 17:16; Бит 28:3; Бит 48:3; Бит 48:4; Изх 6:3)12и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 26:3; Бит 26:4; Бит 28:13)13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори. (Бит 17:22)14И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло. (Бит 28:18)15Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. (Бит 28:19)
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17А като се мъчеше да роди, бабата и каза: Не бой се, защото имаш още един син. (Бит 30:24; 1 Цар 4:20)18А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[3], а баща му го наименува Вениамин[4].19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем). (Бит 48:7; Рут 1:2; Рут 4:11; Мих 5:2; Мт 2:6)20И над гроба и Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил. (1 Цар 10:2; 2 Цар 18:18)21След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.22И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души; (Бит 49:4; 2 Цар 16:22; 2 Цар 20:3; 1 Лет 5:1; 1 Кор 5:1)23синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон; (Бит 46:8; Изх 1:2)24синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;25а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;26и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
Смърт и погребение на Исаак
27После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престояли. (Бит 13:18; Бит 23:2; Бит 23:19; И Н 14:15; И Н 15:13)28И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.29И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха. (Бит 15:15; Бит 25:8; Бит 25:9; Бит 49:31)