1 Макавеи 9:69 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях – дясното крило. 2 Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде. 3 В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим, 4 но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници. 5 А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него – три хиляди отбор мъже. 6 Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже. 7 Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере. 8 Той се наскърби и каза на останалите: „да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях“. 9 Но те го раздумваха и говореха: „ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, – сега сме малко“. 10 Но Иуда каза: „не, да не стане това с мене – да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава“. 11 Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници. 12 Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби. 13 Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта. 14 Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, – 15 и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина. 16 Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад. 17 Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна; 18 падна и Иуда, а другите удариха на бяг. 19 А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин. 20 Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха: 21 „как падна силният, който спасяваше Израиля!“ (2 Цар 1:19) 22 Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много. 23 А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда. 24 В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях. 25 Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната: 26 те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях. 27 И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк. 28 Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана: 29 „откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ. 30 Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война“. 31 Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си. 32 Вакхид се научи за това и диреше да го убие. 33 Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар. 34 Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан. 35 А Ионатан проводи брата си – предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни. 36 Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха. 37 След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи. 38 Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината. 39 Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия. 40 Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка. 41 И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки – в плач. 42 Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан. 43 Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска. 44 Тогава Ионатан каза на людете си: „нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера. 45 Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим. 46 Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове“. 47 И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него. 48 Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан. 49 И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже. 50 Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон – с високи стени, порти и ключалки; 51 и тури в тях стража, за да враждува против Израиля. 52 Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни, 53 и взе заложници – синовете на вождовете на страната – и ги тури под стража в иерусалимската крепост. 54 В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава. 55 Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си. 56 И умря тогава Алким в тежки мъки. 57 Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна. 58 Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: „ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ“. 59 Отидоха и тъй го съветваха. 60 Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли. 61 И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха. 62 След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град. 63 Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея, 64 и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини. 65 Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска, 66 порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила. 67 Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините, 68 биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно. 69 Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си. 70 Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените. 71 Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот, 72 и върна му пленниците, които попреди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели. 73 И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.