1 Макавеи 2:63 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин. 2 Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис, 3 Симон, наричан Таси, 4 Иуда, който се наричаше още Макавей, 5 Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус. 6 Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим, 7 той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището – в ръцете на чужденци? 8 Храмът му стана като безчестен мъж, 9 скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч. 10 Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му? 11 Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб. 12 И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха. 13 За какво още да живеем? 14 И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха. 15 И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви. 16 И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха. 17 И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя. 18 Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове. 19 Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му, 20 но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи. 21 Пази Боже, да оставим закона и постановленията! 22 Не ще послушаме думите на царя – да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво. 23 Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин. 24 Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника. 25 И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника. 26 И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома. (Чис 25:7) 27 И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене! 28 И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града. 29 Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там, 30 те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите. 31 И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята. 32 И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден, 33 и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи. 34 Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден. 35 Тогава веднага почнаха сражение против тях. 36 Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища, 37 и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате. 38 Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им – до хиляда души. 39 Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха. 40 И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята. 41 И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища. 42 Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона. 43 И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа. 44 Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците. 45 И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците. 46 И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели; 47 и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно. 48 Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува. 49 Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв. 50 Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци. 51 Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име. 52 Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност? (Бит 15:6; Бит 22:9; Рим 4:22; Гал 3:6)

Бит 15:6Бит 22:9Рим 4:22Гал 3:6

53 Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет. (Бит 41:10; Д А 7:10) 54 Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство. (Чис 25:7; Чис 25:12; Сир 45:28)

Чис 25:7Чис 25:12Сир 45:28

55 Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля. (Чис 14:6; И Н 1:2; Сир 46:1)

Чис 14:6И Н 1:2Сир 46:1

56 Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство. (Чис 14:24; И Н 14:13)

Чис 14:24И Н 14:13

57 Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството. (2 Цар 2:4) 58 Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето. (4 Цар 2:11) 59 Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка. 60 Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти. 61 И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят. 62 Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи. 63 Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина. 64 Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите. 65 Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща. 66 А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите. 67 И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ: 68 отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона. 69 След това ги благослови и се прибра при бащите си. 70 И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.