Числа 11

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана. (Лев 10:2; Чис 21:4; Пс 77:21) 

2 И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна. (Ам 7:5) 

3 И нарекоха това място: Тавера, защото между тях бе пламнал огън Господен. (Вт 9:22) 

4 Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо? (Изх 12:38; 1 Кор 10:6) 

5 помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна; 

6 а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни. (Чис 21:5) 

7 А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах. (Изх 16:14; Пс 77:21; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:20) 

8 Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей. 

9 И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него. (Изх 16:14) 

10 Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно. 

11 И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ? 

12 Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му? (Вт 1:35) 

13 Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем. 

14 Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене. (Вт 1:19) 

15 Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си. (Изх 32:32) 

16 И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. (Изх 18:21; Чис 16:25) 

17 Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш. (Изх 18:26; 1 Кор 12:4) 

18 А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо): (Изх 19:10) 

19 ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни, 

20 но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет? (Чис 21:5) 

21 И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец! (Чис 20:10; Мт 14:15; Йн 6:5) 

22 нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи? (Мт 15:33; Мк 8:4) 

23 И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не. (Ис 50:2; Ис 59:1) 

24 Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията. 

25 И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха. (Чис 12:5; 1 Цар 10:6; Йоил 2:28) 

26 Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана. 

27 Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана. 

28 В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им. (Чис 13:9; 1 Сол 5:19) 

29 Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух! 

30 Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви. 

31 И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята. (Изх 16:13; Пс 77:21; Пс 104:35; Прем 19:11) 

32 Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана. 

33 Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза. (Пс 77:21) 

34 И нарекоха това място: Киброт-Хатаава, защото там погребаха народа, който изказа прищевки. 

35 От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря. (Чис 13:1; Чис 33:16) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Числа 11

Верен

от Veren

1 И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана. 

2 Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана. 

3 И онова място се нарече ТавераПожар, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях. 

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? 

5 Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна; 

6 а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна! 

7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола. 

8 И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. 

9 Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна. 

10 И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. 

11 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ? 

12 Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им? 

13 Откъде у мен месо да дам на целия този народ! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем! 

14 Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен. 

15 Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си! 

16 И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. 

17 И Аз ще сляза и ще говоря там с теб, и ще взема от Духа, който е на теб, и ще сложа на тях, за да носят товара на народа заедно с теб, за да не го носиш ти сам. 

18 И кажи на народа: Осветете се за утре и ще ядете месо, защото плакахте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем, защото добре ни беше в Египет! Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете. 

19 Няма да ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни, 

20 а цял месец, докато ви излезе от носа и ви втръсне, защото презряхте ГОСПОДА, който е между вас, и плакахте пред Него, и казвахте: Защо излязохме от Египет? 

21 И Мойсей каза: Народът, сред който съм, е шестстотин хиляди души пешаци, а Ти казваш: Ще им дам да ядат месо цял месец. 

22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни, или да им се съберат всичките риби на морето, за да им бъдат достатъчнист. 13;? 

23 А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не. 

24 И така, Мойсей излезе и каза на народа думите на ГОСПОДА. И събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. 

25 Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха, но не повториха. 

26 Но двама от мъжете бяха останали в стана. Името на единия от тях беше Елдад, а името на другия – Модад. И на тях дойде Духът; те бяха от записаните, но не бяха излезли при шатъра и пророкуваха в стана. 

27 И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: Елдад и Модад пророкуват в стана. 

28 И Иисус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: Господарю мой, Мойсей, забрани им! 

29 А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях! 

30 И Мойсей се оттегли в стана, той и израилевите старейшини. 

31 Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята. 

32 Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана. 

33 А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва. 

34 И нарекоха това място Киврот-Атаава, защото там беше погребан лакомият народ. 

35 А от Киврот-Атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.