от Bulgarian Bible Society1И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него. (Съд 12:1)2Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера? (И Н 17:2; Съд 6:34)3Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи. (Съд 7:25)4И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.5И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана. (И Н 13:27)6Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?7Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.8Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот. (Бит 32:30; 3 Цар 12:25)9Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.10А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци. (Съд 20:2)11Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно. (Чис 32:42)12Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан. (Ос 10:14)13Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.14И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски – седемдесет и седем души.15След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?16И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,17и събори Пенуелската кула и изби градските жители.18И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе – всеки приличаше на царски син. (И Н 19:12)19Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.20И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад. (И Н 10:24)21Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им. (Пс 82:12)22И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.23Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.24Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)25Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.26Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.27От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом. (Изх 23:33; Лев 20:5)28Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона. (Съд 3:11)29И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.30Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени. (4 Цар 10:1)31Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех. (Съд 9:1)32И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.33След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита; (Съд 3:7; Съд 9:4; Ер 23:27)34и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,35и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля. (Съд 9:5)
Съдии 8
Верен
от Veren1А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него.2А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер?3Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам – Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо.4После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.5И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.6А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?7А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите!8И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже[1].9Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула!10А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.11И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност.12А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.13Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.14И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.15И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?16И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.17После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.18И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.19А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД – ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!20И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.21А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.22Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас – и ти, и синът ти, и синът на сина ти – защото ни освободи от ръката на Мадиам!23А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас.24И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни.25А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си.26И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.27И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра[2]. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.28Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.29И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си.30А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.32И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра[3] на авиезерците.33И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог.34И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде.35И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.