от Bulgarian Bible Society1Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.2Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! (Рут 3:10; 1 Цар 15:13)3И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.4Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. (Съд 18:17; Ис 40:19; Прем 15:9)5И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.6В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. (Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;8тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.9И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.10А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. (Съд 18:4)11Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.12Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.13И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
Съдии 17
Верен
от Veren1И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.2И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!3И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.4И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.5А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.6В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.7А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит[1] и беше чужденец там.8И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.9И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.10А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.11И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.12Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.