Рут 3:9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И каза и Ноемин, свекърва и: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш? (Рут 1:9) 2 Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното; (Рут 2:8) 3 прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие; (2 Цар 12:20; 2 Лет 28:15; Пс 103:15)

2 Цар 12:202 Лет 28:15Пс 103:15

4 а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш. 5 Рут и рече: ще сторя всичко, що ми каза. (Изх 19:8; Тов 5:1) 6 И отиде на гумното и стори всичко тъй, както и поръча свекърва и. 7 Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна. 8 По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена. 9 И каза и (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник. (Вт 25:5; Ез 16:8)

Вт 25:5Ез 16:8

10 Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати; (Съд 17:2; Рут 2:20) 11 затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена; 12 ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене; 13 пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре. 14 И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното. (2 Кор 8:21) 15 И рече и: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (и) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града. 16 А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя и разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек. 17 И каза (и): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си. 18 Тя и каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа. (2 Кор 1:17)

Верен

от Veren

1 После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре? 2 И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана. 3 Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето. 4 И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш. 5 А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя. 6 И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ. 7 И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна. 8 И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена. 9 И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата^[1] си над слугинята си, защото си сродник! 10 Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати. 11 И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град^[2] на народа ми знае, че си добродетелна жена. 12 И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен. 13 Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник^[3], добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта. 14 И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. 15 И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града. 16 И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво станабукв.: Коя си ти, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея. 17 И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си. 18 Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.