от Bulgarian Bible Society1Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, (Изх 32:32)4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; (Изх 4:22; Изх 20:1; 1 Цар 4:21)5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин. (Мт 1:1; Лк 3:23)6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, (Чис 23:19; Рим 3:3)7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“. (Бит 21:12; Евр 11:18)8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. (Гал 4:28)9Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“. (Бит 18:10)10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; (Бит 25:21)11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),12беше и казано: „по-големият ще робува на по-малкия“, (Бит 25:23)13както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“. (Мал 1:2)14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. (Вт 32:4)15Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“. (Изх 33:19)16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.17Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“. (Изх 9:16; Изх 14:4)18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? (Ис 46:10; Ер 49:13)20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? (Ис 29:16; Ис 45:9)21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна? (Ер 18:4; Ер 18:6; 2 Тим 2:20)22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? (Рим 2:4)23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, (Рим 8:28)24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? (Рим 3:29)25както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“. (Ос 2:23; 1 Пет 2:10)26„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“. (Ос 1:10)27А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“. (Ис 10:22)29И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“. (Бит 19:24; Ис 1:9)30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. (Рим 10:20)31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. (Рим 11:7)32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,33както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. (Пс 117:22; Ис 8:14; Ис 28:16; Мт 21:44; Мк 12:10; Лк 2:34; Лк 20:17)
Римляни 9
Верен
от Veren1Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,2че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.3Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;4които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;5чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.6Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,7нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“8Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.9Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“10И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,11макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,12ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;13както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“14Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!15Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“16И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.17Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“18И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.19Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?20Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?21Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?22Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,23и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –24нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?25Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;26„И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“27А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;28защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“29И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“30Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;31а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.32Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,33както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън[1]; и който вярва в Него, няма да се посрами.“