Псалм 130

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи. (2 Цар 6:22; Пр 16:5) 2 Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито. (Рим 12:16) 3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека. 

Псалм 130

Верен

от Veren
1 Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ. 2 Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми! 3 Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои? 4 Но при Теб има прошка, за да Ти се боят. 5 Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам. 6 Душата ми чака Господа повече от стражите – зората, повече от стражите – зората. 7 Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението. 8 И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.