Псалм 124

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно. (Пр 16:20; Пр 28:25; Ис 33:20) 2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки. 3 Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. (Д А 22:30) 4 Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце. (Пс 7:11; Пс 111:4) 5 А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля! (Пс 127:6; Гал 6:16) 

Псалм 124

Верен

от Veren
1 Песен на изкачванията. На Давид. Ако не беше ГОСПОД откъм нас – нека каже сега Израил – 2 ако не беше ГОСПОД откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, 3 тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; 4 тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; 5 тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. 6 Благословен да е ГОСПОД, който не ни предаде като плячка в зъбите им! 7 Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме. 8 Помощта ни е в Името на ГОСПОДА, който е направил небето и земята.