от Bulgarian Bible Society1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. (Пр 12:4; Пр 24:3)2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. (Йов 12:24)3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. (Пр 12:6; Як 3:5)4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. (Изх 23:1; Пр 12:17)6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. (Сир 1:30)7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.8Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. (Пс 138:24)9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.11Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. (Пр 12:7)12Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Пр 16:25)13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.14Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите. (Ис 3:10)15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. (Рим 16:18; 1 Йн 4:1)16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. (Пс 110:10)17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. (Пр 12:16)18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. (Еф 5:15)19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. (Ис 60:14)20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. (Пр 19:7)21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. (Мт 5:7)22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.23От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. (Пр 12:11)24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. (Пр 10:16; Пр 27:22)25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. (Пр 12:17)26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. (Пр 18:11)27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. (2 Цар 22:6; Пр 10:17; Пр 10:27)28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. (Пр 19:11)30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. (Пр 17:5; Мт 25:36)32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. (Йов 21:17; Пс 72:18; Пс 111:8)33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. (Пр 11:11; Прем 5:24)35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори. (Лк 7:2; Рим 13:3)
Притчи 14
Верен
от Veren1Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.3В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.4Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.5Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи[1].6Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.7Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.9Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.10Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.11Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.13Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.14Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.17Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.18Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.20Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.21Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.22Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.23Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.24Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама[2].26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.28В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.29Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.30Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите.31Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.32Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.33Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.34Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.