Марко 12

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. (Пс 79:9; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33) 

2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 

3 А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. (Мт 5:12; Мт 23:34) 

4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 

5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 

6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 

7 Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3) 

8 И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12) 

9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 

10 Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: (Мт 21:42) 

11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“? 

12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си. 

13 И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. (Мт 22:15; Лк 20:20) 

14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 

15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 

16 И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 

17 Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. (Мт 22:21) 

18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: (Лк 20:27) 

19 Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28) 

20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 

21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 

22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 

23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 

24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 

25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 

26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37) 

27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате. 

28 Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? (Мт 22:35; Лк 10:25) 

29 А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, (Мт 22:37; Лк 10:27) 

30 и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. (Вт 6:4) 

31 Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма. (Лев 19:18; Мт 5:43; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8) 

32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 

33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 

34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 

35 Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? (Мт 22:41; Лк 20:41) 

36 Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. (Пс 109:1) 

37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада. 

38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, 

39 предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. (Мт 23:6; Лк 11:43) 

40 Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. (Ез 22:25; Лк 20:47) 

41 И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. (Лк 21:1) 

42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. 

43 Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; 

44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 12

Верен

от Veren

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина. 

2 И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето. 

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен. 

4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамност. 5;. 

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 

6 Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми. 

7 Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше. 

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други. 

10 Не сте ли чели това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 

11 От Господа е това и чудно е в нашите очи“? 

12 И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. 

13 Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи. 

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не? 

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя. 

16 И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора. 

17 Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха. 

18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 

19 Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си. 

20 Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство. 

21 Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият. 

22 (Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 

23 И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена. 

24 Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила? 

25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 

26 А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му говори при къпината и му каза: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате. 

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди? 

29 Иисус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ; 

30 и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!“ 

31 А ето втората, (подобна на нея): „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 

32 Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него; 

33 и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 

34 Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси. 

35 И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син? 

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 

37 Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 

39 и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата – 

40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане. 

41 И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много. 

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лептинай-дребната гръцка монета, тоест един кодрант. 

43 А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата. 

44 Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.