Лука 24

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1) 

2 ала намериха камъка отвален от гроба. 

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 

4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 

5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 

6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, (Мт 17:22) 

7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:22) 

8 И спомниха си думите Му. 

9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 

10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 

11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 

12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. (Йн 20:6) 

13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, (Мк 16:12) 

14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 

15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 

16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 

17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 

18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 

19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 6:14; Д А 2:22) 

20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 

21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк 2:25; Д А 26:6) 

22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 

23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 

24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 

25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 49:10; Чис 21:9; Пс 21:7; Пс 21:14; Пс 68:10; Ис 50:6; Ис 53:3) 

26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Пс 15:5; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:24; Мих 7:20) 

27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 

29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 

30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 

31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 

32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 

33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 

34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 

35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба. 

36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! (Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 13:31; 1 Кор 15:5) 

37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 

38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 

39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете. 

41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 

42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 

43 И като взе, яде пред тях. 

44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. (Мт 16:21) 

45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, (Йн 5:39) 

46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 53:4; Лк 24:27) 

47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 

48 а вие сте свидетели за това; 

49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. (Йн 14:16; Йн 15:26; Д А 1:4; Д А 1:8) 

50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 

51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. (Мк 16:19; Д А 1:9) 

52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 

53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 24

Верен

от Veren

1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 

2 И намериха камъка преместен от гроба. 

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 

4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 

5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 

6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 

8 И те си спомниха думите Му. 

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 

10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 

13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 

15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 

16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 

17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 

18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 

19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 

20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 

22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 

25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 

27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 

29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 

30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 

31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 

32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 

34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 

35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 

36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 

38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 

39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 

40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 

42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 

43 И взе и яде пред тях. 

44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. 

45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 

47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 

48 Вие сте свидетели на това. 

49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 

50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 

51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 

52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 

53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.) 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.