Лука 20

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите (Мт 21:23; Мк 11:27) 

2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 

3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 

4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 

5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 

6 Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. (Мт 14:5) 

7 И отговориха: не знаем, откъде беше. 

8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. 

9 И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; (Ис 5:1; Ер 2:21; Мт 21:33; Мк 12:1) 

10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 

11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 

12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 

13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 

14 Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. (Евр 1:2) 

15 И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? (Евр 13:12) 

16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 

17 Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? (Пс 117:2; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Д А 4:11; Рим 9:33; 1 Пет 2:6) 

18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 

19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 

20 И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. (Мт 22:15; Мк 12:13) 

21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 

22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 

23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 

24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 

25 Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Мт 17:27; Мт 22:21; Рим 13:7) 

26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха. 

27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8) 

28 Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; (Вт 25:5) 

29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 

30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 

31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 

32 след всички умря и жената; 

33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 

34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 

35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 

36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 

37 А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мт 22:32; Мк 12:26) 

38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 

39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 

40 И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: (Мт 22:42; Мк 12:35) 

41 как казват, че Христос е син Давидов? 

42 А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, (Пс 109:1; Мт 22:44) 

43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. 

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син? 

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 

46 пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, (Мт 23:6; Мк 12:38; Лк 11:43) 

47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 20

Верен

от Veren

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 

2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт? 

3 И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете: 

4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? 

5 А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? 

6 Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 

7 И отговориха, че не знаят откъде е. 

8 Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това. 

9 И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. 

10 И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. 

11 И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 

12 Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. 

13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. 

14 Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! 

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? 

16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! 

17 А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 

19 И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 

20 И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; 

22 право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? 

23 А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) 

24 Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. 

25 А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 

28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 

29 А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен; 

30 и вторият я взе и умря бездетен; 

31 взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 

32 А после умря и жената. 

33 И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 

34 А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват; 

35 а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 

36 И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога. 

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“. 

38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 

39 А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза. 

40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 

41 И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син? 

42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 

43 докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син? 

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 

46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 

47 които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.