Йоан 11:39 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. 2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) (Мт 26:7; Мк 14:3; Йн 12:3)

Мт 26:7Мк 14:3Йн 12:3

3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. (Йн 9:3) 5 А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и Лазаря. 6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8 Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? (Йн 10:31) 9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; (Йн 9:4) 10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. (Йн 12:32) 11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23 Иисус и рече: брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. (Йов 19:25; Ис 26:19; Ез 37:4)

Йов 19:25Ис 26:19Ез 37:4

25 Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Йн 6:54) 27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. (Мт 16:16) 28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире и, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. 32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? (Йн 9:6) 38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре и. 39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40 Иисус и дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус. 47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. (Мт 26:3; Мк 14:1) 48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. (Йн 18:14) 51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. (Йн 10:16; Еф 2:13) 53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. (Мт 21:38) 54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. (2 Лет 30:17) 56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Верен

от Veren

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е боленст. 36;. 4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея^[1]. 5 А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар. 6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярватест. 42;. Но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. 17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гробаст. 39;. 18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. 20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. 21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат мист. 32;. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти дадест. 41;. 23 Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25 Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? 27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света. 28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат мист. 21;. 33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. 34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичалст. 3;! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? 38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. 39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъвст. 17;. 40 Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава^[2]? 41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша^[3]. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш^[4], но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил^[5]. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. 45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. 49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. 53 И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. 54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.