от Bulgarian Bible Society1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. (Изх 24:10; 2 Лет 26:23; Йн 12:41)2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! (Лк 1:49; Отк 3:7; Отк 4:8)4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. (Ез 10:4)5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. (Изх 30:20; Вт 5:25; Съд 13:22)6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, (Евр 13:10)7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. (Ер 1:9)8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. (1 Тим 3:1)9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. (Ер 5:21; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:14; Д А 28:26; Рим 11:8)10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. (2 Лет 33:11)12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.13И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен. (Ис 53:10; Ос 2:23; Зах 8:12; Зах 13:8)
Исая 6
Верен
от Veren1В годината на смъртта на цар Озия видях Господа, седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма.2Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле – с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше.3И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя!4И основите на праговете се поклатиха от гласа на викащия и домът се изпълни с дим.5Тогава казах: Горко ми, защото загинах! – понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни – понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата.6Тогава един от серафимите долетя при мен и имаше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.7И го допря до устата ми и каза: Ето, това се допря до устните ти, и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.8И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен.9И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете.10Направѝ да затлъстее сърцето на този народ и направѝ да натегнат ушите им, и затворѝ очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят.11Тогава казах: Докога, Господи? И каза: Докато опустеят градовете, да няма жител, и къщите, да няма човек, и земята да запустее съвсем;12докато отдалечи ГОСПОД хората и изоставените места се умножат сред земята.13И една десета част да е още в нея, отново ще бъде опустошена; но както дървото и дъба, когато се отсекат, остава пънът им, така светият род е пънът ѝ.