Еклисиаст 1:8 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. (3 Цар 2:12; Пр 1:1) 2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! (Екл 12:8; 2 Кор 4:18)

Екл 12:82 Кор 4:18

3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? (Екл 2:22) 4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. 5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. 7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. (Сир 40:11) 8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. (Пр 27:20) 9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. 10 Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. 11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле. 12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим; 13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. 14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. 16 Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. (3 Цар 3:12) 17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; (Екл 7:25) 18 защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

Верен

от Veren

1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим^[1]: 2 Суета^[2] на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. 5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. 6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. 7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. 8 Всички думи са трудни^[3], нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. 9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. 11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. 12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;. 13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. 14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър^[4]. 15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. 16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър^[5]. 18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.