от Bulgarian Bible Society1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.3И това ще направим, ако Бог позволи.4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа (Мт 12:45)5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,6са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. (Евр 10:29; 2 Пет 2:20; 1 Йн 5:16)7Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне. (Ер 26:6; Ер 44:22; Мк 11:21)9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. (Мт 10:42; Мт 25:40)11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, (Бит 22:16; Пс 104:9; Лк 1:73)14думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. (Бит 22:17)15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. (Рим 4:17)16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. (Изх 22:11)17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, (Пс 32:11; Пр 19:21)18та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, (Лев 16:15)20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков. (Йн 14:2; Евр 4:14)
Евреи 6
Верен
от Veren1Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,2учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.3И това ще направим, ако Бог позволи.4Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,5и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,6а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.7Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,8но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.9Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.10Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.11И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.13Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:14„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“15И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.16Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,17така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,19която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,20където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.