от Bulgarian Bible Society1Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:2честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,3а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.4Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;5те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; (Д А 22:3; Д А 23:6)6а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, (Бит 3:15; Бит 22:18; Вт 18:15; 2 Цар 7:12; Пс 131:11; Ис 4:2; Ис 7:14; Ер 23:5; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:24; Мих 5:2)7което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.8Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?9Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;10това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 22:4; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)11и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.12С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,13посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. (Д А 22:6)14Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.15Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.16Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,17като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,18да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. (Ис 42:7; Ис 60:1; Лк 2:32; Йн 1:9; Еф 5:8; 1 Пет 2:9)19Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,20но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Ер 18:8; Ез 33:14; Д А 9:20)21Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. (Д А 21:30)22Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,23именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. (Чис 21:9; Ис 53:2; Зах 12:10; Лк 24:27)24Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. (1 Кор 1:23; 1 Кор 2:14)25А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.26Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. (Йн 18:20)27Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.28Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.29А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови. (Д А 24:27)30Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях31и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.32И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
Деяния 26
Верен
от Veren1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:2Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим.5Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.6А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,7до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!8А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?9Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;10което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.11И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.12И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,13по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.22Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:23че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.26Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.