1А когато Самуил остаря, той постави синовете си за съдии над Израил.2Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те съдеха във Вирсавее.3Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието.4Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама.5И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи[1]!6Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.7А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват[2], защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.8Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет, чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб.9Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях.10Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар.11И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му.12И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му.13Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки.14И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.15И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.16И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си.17От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги.18И в онзи ден ще извикате заради царя си, когото сте си избрали, но ГОСПОД няма да ви чуе в онзи ден.19Но народът отказа да послуша гласа на Самуил и каза: Не, нека има цар над нас,20за да бъдем и ние като всичките народи и за да ни съди нашият цар и да излиза пред нас, и да води битките ни[3]!21И Самуил изслуша всичките думи на народа и ги каза в ушите на ГОСПОДА.22И ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа имст. 7; и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си, всеки в града си.