от Veren1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.3И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,7всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.8Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,10но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.12Защото сега виждаме неясно, като в огледало[1], а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.