1И в първия месец[1] израилевите синове, цялото общество, дойдоха в пустинята Цин и народът остана в Кадис. Там умря[2] Мариам и там беше погребана.2И нямаше вода за обществото и те се събраха против Мойсей и против Аарон.3И народът се караше с Мойсей, като говореше и казваше: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред ГОСПОДА!4Защо изведохте ГОСПОДНОТО общество в тази пустиня да измрем в нея и ние, и добитъкът ни?5И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене!6Тогава Мойсей и Аарон си отидоха от събранието, дойдоха при входа на шатъра за срещане и паднаха там на лицата си. И ГОСПОДНАТА слава им се яви.7И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:8Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и говорете на канарата пред очите им, и тя ще даде водата си. Така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка му.9И Мойсей взе жезъла, който беше пред ГОСПОДА, както Той му заповяда.10И Мойсей и Аарон свикаха събранието пред канарата и той им каза: Чуйте сега вие, бунтовници! Ще ви извадим ли вода от тази канара?11И Мойсей вдигна ръката си и удари два пъти канарата с жезъла си. И потече много вода и обществото и добитъкът им пиха.12Но ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилевите синове, затова няма вие да въведете това общество в земята, която им давам.13Това е водата на Мерива[3], защото израилевите синове се караха с ГОСПОДА и Той се освети сред тях.14След това Мойсей изпрати пратеници от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха.15Бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни.16И ние извикахме към ГОСПОДА и Той чу гласа ни, и изпрати един ангел и ни изведе от Египет; и ето ни при Кадис, град в края на твоята област.17Моля те, нека минем през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците, а ще вървим по царския път; няма да се отбием нито надясно, нито наляво, докато не преминем областта ти.18Но Едом му отговори: Не преминавай през земята ми, за да не изляза с меч против теб!19А израилевите синове пак му казаха: По пътя ще минем и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим. Искам само с краката си да премина и нищо друго.20А той пак отговори: Няма да преминеш! И Едом излезе против него с голям народ и със силна ръка.21Така Едом отказа да пусне Израил да мине през областта му, затова Израил се оттегли от него.22И така, израилевите синове, цялото общество, отпътуваха от Кадис и дойдоха при планината Ор.23И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон на планината Ор, при границите на едомската земя, и каза:24Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилевите синове, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива[4].25Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор,26и съблечи от Аарон одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазар. И Аарон ще се прибере при народа си и ще умре там.27И Мойсей направи, както заповяда ГОСПОД, и се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.28И Мойсей съблече от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар. И Аарон умря там на върха на планината, а Мойсей и Елеазар слязоха от планината.29И като видя цялото общество, че Аарон умря, целият израилев дом оплаква Аарон тридесет дни.