Римляни 9 | Верен

Верен

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; 4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; 5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин. 6 Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, 7 нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ 8 Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. 9 Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ 10 И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, 11 макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, 12 ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; 13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ 14 Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ 16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. 17 Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ 18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява. 19 Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? 20 Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? 21 Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба? 22 Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, 23 и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава – 24 нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците? 25 Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; 26 „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ 27 А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; 28 защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ 29 И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ 30 Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; 31 а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. 32 Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, 33 както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън^[1]; и който вярва в Него, няма да се посрами.“