от Veren1Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.2Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,3защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.4Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,5паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.6Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.7Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)8Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,9окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.10За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)11В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти?12В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти?13Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?15От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.16Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.17Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.18Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.