Псалм 62:11 | Верен

Верен

1 За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми. 2 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя. 3 Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда? 4 Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.) 5 Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми. 6 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатяст. 2;! 7 В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога. 8 Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.) 9 Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже – лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх. 10 Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него. 11 Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия. 12 И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.