от Veren1[1] ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?2Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!3Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА.4Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.5Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,6казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.7Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло.8Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.9Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.10Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.12Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.13Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?14Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.15Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.16ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.17ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,18за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.