от Veren1Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,2закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.3Изпрати слугините си и кани от височините на града:4Който е прост, нека се отбие тук[1]! И на неразумния казва:5Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.6Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.7Който поучава присмивача, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.8Не изобличавай присмивача, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.9Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учѝ праведния и той ще увеличи знание.10Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.11Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.12Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.13Глупостта е като жена бъбрива – глупава и не знае нищо.14И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;15и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:16Който е прост, нека се отбие тукст. 3-4;! А на неразумния казва:17Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.18Но той не знае, че там са сенките, че поканените ѝ са в дълбините на Шеол.