от Veren1Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.2Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си.3Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.4Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник,5за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си[1].6Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си7и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,8който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща9в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.10И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,11размирна и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи,12кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.13И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:14Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,15затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.16Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,17покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,19защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,20взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлечест. 5;.22Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще ѝ струва живота.24И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките ѝ,26защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.27Домът ѝ е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.