Притчи 17 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.