от Veren1Тогава Йов отговори и каза:2Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!3Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?4Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.5Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.6Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?7Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.8Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.9Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.10Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.11Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.12Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.13Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.14Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.15Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.16Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,17макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.18О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!19Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.20Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,21за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.22Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.