Исая 5:8 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му. Възлюбеният ми имаше лозе на много тлъст хълм. 2 Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза, построи сред него кула, изкопа в него и лин. И очакваше да роди грозде, но то роди киселици. 3 И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мен и лозето Ми! 4 Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици? 5 И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано. 6 И ще го запустя – няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него. 7 Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък. 8 Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята! 9 ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове – без жители; 10 защото десет акра лозе ще дадат един ват^[1] вино, и един кор^[2] семе ще даде една ефа^[3] плод. 11 Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие и продължават до късно вечер^[4], докато ги разпали виното! 12 И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му. 13 Затова Моят народ е откаран в плен – от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда. 14 Затова Шеол е разширил гърлото си и отворил безмерно устата си и в него слизат славата му и множеството му, и великолепието му, и онези, които се веселят в него. 15 И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; и очите на гордите се снишават. 16 А ГОСПОД на Войнствата се възвишава в правосъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда. 17 И агнетата ще пасат там като в пасбищата си, чужденци ще поядат запустелите места на тлъстите. 18 Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха – като с ремъци на колесница; 19 които казват: Нека побърза, нека ускори делото Си, да го видим! И нека приближи и дойде възнамеряваното от Светия Израилев, да го разберем! 20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво! 21 Горко на онези, които са мъдри в очите си, и които са разумни пред себе си! 22 Горко на онези, които са юнаци да пият вино и силни да размесват спиртно питие^[5]; 23 които за дарове оправдават беззаконния и отнемат от праведния правото му! 24 Затова, както огнен език пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще отлети като прах, защото отхвърлиха закона на ГОСПОДА на Войнствата и презряха словото на Светия Израилев. 25 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той простря ръката Си против него и го порази. И планините потрепериха и труповете им станаха като боклук сред пътищата. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна. 26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч и ще подсвирне на живеещия на край земята; и ето, той ще дойде скоро, бързо. 27 Никой в него не е изморен, нито се спъва, никой не задрямва, не заспива, поясът на кръста им не се разпасва и ремък на обувките им не се скъсва. 28 Стрелите му са остри, всичките му лъкове опънати, копитата на конете му се считат като кремък, а колелата му – като вихрушка. 29 Ревът му е като лъвица, реве като младите лъвове; ръмжи, сграбчва лова и го завлича и няма кой да го спаси. 30 И ще ръмжи над него в онзи ден като бученето на морето. И ако се погледне към земята, ето, тъмнина и скръб, и светлината в облаците ѝ е помрачена.