от Veren1Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?2Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме –3презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал[1]. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.4А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.5Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.6Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път – и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.7Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.8От утеснение[2] и от съд беше грабнат. А рода Му кой ще обясни? Защото беше отсечен отсред земята на живите; заради престъплението на Моя народ беше поразен.9И гробът Му се определи при безбожните, но остана при богатия в смъртта Си; защото не е извършил неправда и не е имало измама в устата Му.10Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.[3]11Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити.[4] Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.12Затова ще Му определя за дял великите и със силните ще дели плячка – затова, че предаде Себе Си на смърт и към престъпници беше причислен. А Той понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.