от Veren1О, земьо с много насекоми, която си отвъд етиопските реки,2която изпращаш посланици по море и с тръстикови лодки по водите, като казваш: Идете, бързи пратеници, при народ висок и гладъкили: бръснат, оскубан, при народ страшен от началото си и нататък, при народ, който разделя и потъпква, чиято земя разкъсват реките!3Всички вие жители на света и обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата!4Защото така ми каза ГОСПОД: Ще съм безмълвен и ще гледам в обиталището Си, като светъл припек по пладне, като росен облак в припека на жетвата.5Защото преди беритбата, когато премине цъфтежът и цветът стане на зреещо грозде, Той ще изреже клончетата с лозарски нож и ще отсече пръчките, и ще ги махне.6Те всички ще бъдат оставени на хищните планински птици и на земните зверове; и хищните птици ще летуват върху тях, а всички земни зверове ще зимуват върху тях.7В онова време ще се донесе дар на ГОСПОДА на Войнствата от народ висок и гладък[1], от народ страшен от началото си и нататък, народ, който разделя и потъпква, чиято земя разкъсват реките – на мястото на Името на ГОСПОДА на Войнствата, на хълма Сион.