Ефесяни 4

Верен

1 И така, аз, затворникът в Господа, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани,2 със съвършено смирение и кротост, и дълготърпение, като си претърпявате един на друг с любов[1]3 и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира.4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание;5 един Господ, една вяра, едно кръщение,6 един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички.7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на Христовия дар.8 Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на хората.“9 А това „изкачи“ какво друго значи, освен че (първо) слезе в по-долните части на земята?10 Този, който слезе, е Същият, който и възлезе над всички небеса, за да изпълни всичко.11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,13 докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота,14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,15 а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос,16 от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.17 И така, това казвам и заявявам в Господа: да не живеете вече така, както живеят езичниците – по своя суетен ум,18 помрачени в разума и отчуждени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на тяхното сърце,19 които, изгубили всякакво чувство, са се предали на разпътство, за да вършат ненаситно всякаква нечистота.20 Но вие не така сте познали Христос;21 ако наистина сте Го чули и сте научени в Него, както е истината в Иисус,22 че, що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти,23 и бивате обновявани в духа на своя ум,24 и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото ние сме части един на друг.26 Гневете се, но не съгрешавайте, слънцето да не залезе в разгневяването ви;27 и не давайте място на дявола.28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда.29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за изграждане според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.30 И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.31 Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба да се махнат от вас;32 и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг[2], също както и Бог в Христос е простил на вас.