Еремия 7:22 | Верен

Верен

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза: 2 Застани в портата на ГОСПОДНИЯ дом и викай там това слово, и кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, всички от Юда, които влизате през тези порти за да се поклоните на ГОСПОДА! 3 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви оставя да живеете на това място. 4 Не разчитайте на лъжливи думи, да казвате: Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това! 5 Защото, ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако наистина съдите право между човека и ближния му, 6 ако не потискате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, и не следвате чужди богове за свое собствено зло, 7 тогава ще ви оставя да живеете на това място^[1], в земята, която дадох на бащите ви за вечни векове. 8 Ето, вие разчитате на лъжливи думи, от които няма полза. 9 Като крадете, убивате и прелюбодействате, и се кълнете лъжливо и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали, 10 ще идвате ли после да стоите пред Мен в този дом, който се нарича с Моето Име, и да казвате: Отървахме се! – за да вършите всички тези гнусотии? 11 Този дом, който се нарича с Моето Име, разбойнически вертеп ли стана в очите ви? И ето, Аз сам видях това, заявява ГОСПОД. 12 Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където отначало настаних Името Си, и вижте какво му направих заради злината на Своя народ Израил. 13 И сега, понеже извършихте всички тези дела, заявява ГОСПОД, и Аз ви говорих, ставах рано и говорих, но вие не слушахте, и ви виках, но не отговорихте, 14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето Име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило! 15 И ще ви отхвърля отпред Себе Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем. 16 А ти не се молѝ за този народ и не издигай вик или молитва за тях, и не се застъпвай пред Мен, защото няма да те послушам. 17 Не виждаш ли какво вършат те в юдовите градове и по ерусалимските улици? 18 Синовете събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да правят пити на небесната царица и да правят възлияния на други богове, за да Ме оскърбяват. 19 Мен ли оскърбяват? – заявява ГОСПОД. – Не ли себе си, за посрамване на лицата си? 20 Затова, така казва Господ БОГ: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, върху човек и върху животно, и върху полските дървета, и върху плода на земята; и ще гори и няма да угасне. 21 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месо! 22 Защото не говорих на бащите ви и не им заповядах за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох от египетската земя; 23 а това слово им заповядах и казах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ; и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, за да ви бъде добре. 24 А те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходиха според намеренията и според упорството на злото си сърце и Ми обърнаха гръб, а не лице. 25 От деня, когато бащите ви излязоха от египетската земя, до днес изпращах всичките Си слуги, пророците, до вас, всеки ден ставах рано и ги изпращах. 26 Но не Ме послушаха и не приклониха ухото си^[2], а закоравиха врата си, постъпиха по-зле от бащите си. 27 Затова ще им говориш всички тези думи, но няма да те послушат; и ще викаш към тях, но няма да ти отговорят. 28 И им кажи: Това е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и не приема поправка. Истината погина и се отсече от устата им. 29 Острижи косата си и я хвърли и надигни оплакване по голите височини, защото ГОСПОД отхвърли и остави поколението, на което се разгневи. 30 Защото юдовите синове извършиха това, което е зло пред Мен, заявява ГОСПОД, поставиха гнусотиите си в дома, който се нарича с Моето Име, за да го осквернят. 31 И построиха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън, което не съм заповядвал и на ум не Ми е идвало. 32 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато няма вече да се казва Тофет и долина на Еномовия син, а долина на клането, и ще погребват в Тофет поради липса на място. 33 И труповете на този народ ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове и няма да има кой да ги плаши. 34 И ще направя да престане в юдовите градове и по ерусалимските улици глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото земята ще стане пустош.