1Бягайте, вениаминови синове отсред Ерусалим! Надуйте тръба в Текое и издигнете знак във Вет-Акерем, защото зло надвисва от север и голяма гибел!2Ще изтребя красавицата и изнежената, сионската дъщеря.3Пастири и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатрите си наоколо против нея, ще пасат всеки на мястото си.4Подгответе свещена война против нея! Станете и нека се изкачим по пладне! Горко ни, защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки.5Станете и нека се изкачим през нощта, и нека съборим дворците ѝ!6Защото така казва ГОСПОД на Войнствата: Отсечете дървета и издигнете насип против Ерусалим! Това е градът, който трябва да се накаже, вътре в него е пълно с насилие.7Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него[1]; пред Мен са постоянно болести и рани.8Поправи се, Ерусалиме, за да не се откъсне от теб душата Ми, да не те направя пустиня, ненаселена земя.9Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ще оберат докрай като лозе остатъка на Израил; върни ръката си като гроздоберач към пръчките.10На кого да говоря и да свидетелствам, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, ГОСПОДНОТО слово стана присмех за тях, нямат благоволение в него.11Затова съм пълен с яростта ГОСПОДНА, уморих се да се въздържам. Ще я излея върху децата по улиците и върху цялото събрание на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, и старец с престарял.12И къщите им ще преминат на други, и ниви, и жени заедно. Защото ще простра ръката Си против жителите на земята, заявява ГОСПОД.13Защото от малкия им до големия им, всеки е отдаден на алчност; и от пророк до свещеник, всеки върши измама.14И лекуваха раната на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.15Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.16Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: Няма да ходим!17Поставих над вас и пазачи – слушайте гласа на тръбата! Но те казаха: Няма да слушаме!18Затова слушайте, народи, и узнай, събрание, какво ще стане с тях.19Слушай земьо! Ето, Аз докарвам злото върху този народ, плода на помислите им; защото не послушаха думите Ми и закона Ми, а го отхвърлиха.20Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благоуханната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми приятни и жертвите ви не са Ми угодни.21Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз поставям препънки пред този народ и ще се спъват в тях заедно бащи и синове; ще погинат и съсед, и приятел.22Така казва ГОСПОД: Ето, народ идва от северната страна, и голям народ ще се надигне от най-далечните краища на земята.23Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни; гласът им бучи като морето и яздят на коне; всеки строен като мъж за бой срещу теб, дъще сионска.24Чухме слуха за него, ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе като раждаща жена.25Не излизай на полето и по път не ходи, защото меч има неприятелят, ужас отвред!26Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас!27Поставих те за изпитател в народа си и крепост, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.28Те всички са закоравели отстъпници, обикалят като клеветници; бронз и желязо са, всички са покварени.29Духалото изгоря, оловото се довърши от огъня. Напразно топи леярят – злите не се отделиха.30Отхвърлено сребро ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил.